З А Р Е Ж Д А Н Е
Балет

Фредерик Аштън

2017 | 121 мин | Великобритания | 16+

genre-image

Макар че през кариерата си е създал повече от 100 балета, Фредерик Аштън не се е повтарял. От пълнометражните разкази до малките па де дьо - всяко негово произведение е уникално по замисъл, реализирано в стил, неповторимо подходящ за конкретната история, музиката и танцьорите, за които е създадено. И все пак, въпреки прецизността на хореографията му, всеки танцьор в ролята на Аштън може да намери своя уникален път през нея, създавайки интерпретация, която е не само вярна, но и лична. Да вземем например Маргарита - роля, създадена за Марго Фонтейн през 1963 г. и първоначално предназначена само за нея. Но ролята се оказва перфектният начин за тази много различна танцьорка Зенаида Яновски да се сбогува с Кралския балет след 23 години работа в трупата. Прочутите интерпретаторски способности на Яновски създават Маргарита, която е бляскава куртизанка, но и достатъчно уязвима, за да бъде напълно правдоподобна страстта ѝ към Арманд - с гост-изпълнителя Роберто Боле в ролята, първоначално създадена за Нуреев. Принудително разделени от бащата на Арманд - Кристофър Сондърс в роля с минимални, но силни жестове - мъчителната раздяла на двойката води до опустошителна финална сцена на смъртното легло на Маргарита. Изпълнение с такава емоционална наситеност изглежда подходящо да увенчае една прекрасна кариера в трупата, по време на която Яновски се изяви не само в наследствени роли като Силвия и Манон, но и в класически роли като Одета/Одилия в "Лебедово езеро". Освен това тя проявява специален афинитет към новите творби и през цялата си кариера работи в тясно сътрудничество с хореографи. През последните години се наблюдава особен разцвет в това отношение с творби на хореографи като Кристофър Уилдън (Кралицата на сърцата в "Приключенията на Алиса в страната на чудесата" и Паулина в "Зимна приказка"), Уил Тъкет (главната героиня в "Елизабет") и Лиъм Скарлет (главната роля в "Симфонични танци"). След това представление на Маргарита и Арманд Яновска е поздравена с възторжено хвърляне на цветя, като към нея на сцената се присъединяват бивши и настоящи партньори, хореографи, колеги и човекът, подписал договора ѝ с Кралския балет през 1994 г., бившият директор Антъни Дауел. В този запис, преди Маргарита и Арманд, има още две прекрасни изпълнения на трупата, всяко от които показва различни аспекти на Аштън. В изящния му "Сън" (1964 г.), адаптация на "Сън в лятна нощ" на Шекспир, поставена на музикалния отговор на Менделсон към пиесата, участват Стивън Макрей и Акане Такада в ролята на ефирните крал и кралица на феите. В едно интервю (също включено в това издание) Дауел, оригиналният Оберон, споменава облекчението си, когато вижда как танцьорите все още намират ролите за трудни: Особено Оберон е сред най-трудните мъжки роли в репертоара. Но въпреки всички предизвикателства, Макрей и Такада са леки като въздух в трогателното си примирително па де дьо.

Времетраене
121 мин
Жанр
Балет
Година
2017
Език
Великобритания
Норма

ПОДОБНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ